„… Варвару святую почтим: вражия бо сети сокруши, и яко птица избавися от них, помощию и оружием Креста, всечестная…“ Тропар, глас 8

Света Варвара е християнска великомъченица, почитана както от православни, така и от католици.

В българските представи тя и Свети Сава са сестри или помощници на Свети Никола и подготвят празника му,

за което говори и поговорката:

„Варвара меси (вари), Сава пече,

Никола яде (гости гощава)“.

Света Варвара се счита за пазителка на децата от болести, особено от шарка, закрилница на плодородието и домашните птици. Празникът ѝ е женски, в обредите участват предимно девойки и жени. Те стават преди изгрев, отиват на извора за чиста „варварска“ вода, с която месят пита, мажат я с мед и раздават на децата за здраве. В Странджа приготвят „прясничена пита“ без квас, дупчена с вилица, а малки кравайчета се закачат зад вратата за Баба Шарка. Майките също раздават на децата няколко зърна боб, с които те търкат лицата си, с вярата, че ще останат здрави и бели.

Меси се и обреден хляб, върху който се палят специални „варварски“ свещи /дълги и магически/, пазени през годината и използвани при буря или болести. На празника се хапва варено жито или царевица за добра реколта, а ако първият гост в къщата е жена, се очаква женско потомство.

По различните райони на България празникът се отбелязва по различен начин: някъде обикалят деца, другаде девойки „варварки“, които благославят за здраве и берекет. Стопаните ги посрещат с дарове като ябълки, сушени плодове и брашно, затова денят е известен и като „Женска Коледа“. Забраните на празника също варират… жените не трябва да работят, но най-важният обред е приготвянето на питка. Момите, които искат да се омъжат, се състезават коя първа ще опече и раздаде погача според традицията тя ще се омъжи първа.