В Бургас получих първата филмова зараза

Изпитах жажда. Лимонадата ми беше на масата в ресторанта, ала щях да си изгубя стратегическото място на стълбата, защото около мен се бяха скупчили още желаещи да гледат „гратис”. Плътно притиснати, поизпотени от лятната горещина и от усилието да си източваме шиите, ние догледахме тая работническа мелодрама. В нея имаше жертви на полицията, стачката не можа да победи, но в далечно бъдеще се очертаваше цялостна победа, някой някого целуваше, имаше и любов – ала най-важното, което ме порази, бе как дълго и жадно пи русото момиче.

Сигурно тая жажда ме зарази за киното.

Из книгата на Йорданка Ингилизова „Кинематографът в Бургас 1895 – 1944”