Австрия е страна, в която природата и културата се срещат в съвършена хармония. От величествените Алпи, които се издигат в небето, до историческите улици на Виена, която е била дом на някои от най-великите умове и художници в света, всяко кътче на Австрия е изпълнено с вдъхновение. Тази страна носи със себе си усещането за вечен стремеж към съвършенство – както в изкуствата, така и в живота.

Австрия ни учи, че всяка стъпка напред, колкото и да изглежда малка, е част от голямото пътуване. Тя ни напомня, че красотата на света не се крие само в големите моменти, а и в тишината на планините, в спокойствието на езерата и в музиката, която отеква в сърцето на Европа.

Тази страна е пример за съвършенство в традицията и иновацията, за баланса между старото и новото, между разума и чувството. В Австрия може да откриете вдъхновение на всяка крачка – дали чрез величието на архитектурата или музиката, или чрез простотата на природата, която оставя без дъх.

Не е нужно да бъдеш великият композитор, за да почувстваш духа на Австрия. Достатъчно е да се потопиш в нейната магия и да осъзнаеш, че и ти си част от този безкраен поток от красота и вдъхновение.

 

Австрия има дълга и изпълнена със събития история. Алпийската държава е била една от най-влиятелните държави в Европа. Бившата Хабсбургска монархия сега е демократична федерална държава и член на Европейския съюз.

Областите на днешна Австрия дълго време са принадлежали на Източна Франция и Херцогство Бавария. През 996 г. земята е спомената за първи път в дарствена грамота от император Ото III. споменат на епископа на Фрайзинг като „Osterrichi“. С течение на времето, според историка Томас Винкелбауер, австрийците също приемат оригиналното чуждо име.

През 1156 г. Австрия най-накрая е обявена за независимо херцогство в рамките на Свещената Римска империя от император Фридрих I Барбароса. Бабенберги управляват Австрия като маркграфове и херцози в продължение на 270 години. През това време вече се развива австрийската идентичност.

 

От 1282 г. Хабсбургите управляват Австрия. През годините тези на власт разшириха влиянието си и успяха да спечелят допълнителни територии, включително Каринтия и Тирол. Първоначално обаче отделните области, контролирани от Хабсбургите, остават независими държави. Едва император Максимилиан I поема инициативата за обединяване на хабсбургските държави. Историците обаче наричат ​​Австрия „съставна монархия“ до 1918 г.

 

Франциск II е последният император на Свещената Римска империя от 1792 до 1806 г. През 1804 г. той приема титлата император на Австрия. След като 16 имперски принца се присъединяват към Конфедерацията на Рейн, основана от Наполеон през 1806 г., Франц Йозеф погребва Свещената Римска империя. Това е последвано от Австрийската империя, която продължава да съществува като двойна монархия на Австро-Унгария от 1867 до 1918 г.

След Първата световна война многоетническата държава Австро-Унгария се разпада на редица нови национални държави, включително Чехословакия, Югославия и независима Унгария. В Австрия демократичните сили поемат инициативата: на 11 ноември 1918 г. последният хабсбургски император Карл I се отказва от участието си в държавните дела. На 12 ноември 1918 г. е провъзгласена Германо-Австрийската република. Социалдемократът Карл Ренер стана първият канцлер на новата демократична Австрия, който подписва Сен-Жерменския мирен договор през септември 1919 г. с общо 17 съюзнически и асоциирани държави, включително САЩ, Италия, Великобритания, Япония, Франция и Китай. В резултат на това Австрия трябваше да отстъпи различни територии. Освен това е забранено обединението с Германия и името Германска Австрия. Първата австрийска демокрация също е белязана от кризи. В началото на 20-те години алпийската република е засегната от инфлация, а през 1929 г. следва световната икономическа криза. Авторитарните сили също се бориха срещу демократичната република. През 1933 г. тогавашният федерален канцлер Енгелберт Долфус освобождава парламента от власт. След това той управлява, използвайки закона за извънреден указ….