Константин Николов Петканов е роден на 29 ноември (12 декември – нов стил) 1891 г. в с. Каваклия, Одринска Тракия, в семейството на свещеник. Завършва гимназия „Д-р Петър Берон„ в Одрин. Учителства в Малко Търново и Бунар-Хисар. Следва славянска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Доброволец в Македоно-Одринското опълчение по време на Балканската война и участник в Междусъюзническата и Първата световна война. През 20-те години на ХХ век живее и работи в Бургас и региона, където редактира вестниците „Странджа” и „Демократически преглед”. Учител в Созопол (1919-1920), живее в Бургас (1920 – края на 1929), където работи като библиотекар и става член и по-късно председател (1926) на музикалното дружество „Родни звуци”. В Бургас писателят е и преподавател по цигулка в новосъздаденото народно музикално училище (от 1921). Бил е уредник на общинската библиотека, избран е за помощник-кмет на Бургас.  От 1930 г. се премества в София. Секретар е на Върховния комитет на тракийската организация и редактор на вестник „Тракия” и на сп. „Завет”. През 1934 г. издава романа „Морава звезда кървава”, предизвикал един от най-шумните скандали с книга в Третото българско царство. Година по-късно романът му е конфискуван, а Петканов е уволнен от Дирекцията на обновата. След близо две годишна безработица става уредник на списанието на Дирекцията на хранизнос. Сътрудник на сп. „Изкуство и критика”. След преврата на 9 септември 1944 г. е назначен за директор на Народната култура в Министерството на пропагандата (по-късно – Министерство на информацията и изкуствата). През 1945 г. е избран за академик – редовен член на БАН. Публикува и редактира сп. „Балкански преглед” (1946-1949).

Член на църковното настоятелство на храма „Св. София”. След закриването на Министерството на информацията и изкуствата в края на 1947 г. К. Петканов остава без работа и редовни доходи. Умира на 12 февруари 1952 г. в София.

Автор е на повече от 60 книги – романи, повести и сборници с разкази.