Новини

„Бяла, добра и … неразбрана“: Спомен за поетесата Петя Дубарова

Posted by author-avatar
On декември 4, 2025
0 comments

Петя Дубарова… момичето, което в краткия си живот успя да остави вечна следа. Макар да се сбогува с живота си, тя бе орисана на безсмъртие чрез стиховете си, в които се усеща чистата искреност на детството, болезнената чувствителност на младостта и дълбокото съзерцание на живота и смъртта.

Петя не се примири с обикновеното; тя превърна болката и тъгата в красота, а своите емоции в думи, които продължават да докосват сърцата на поколения българи. Чрез стиховете си тя ни напомня, че дори краткият живот може да бъде безкраен, ако остави следа в съзнанието и душата на хората.

Словото ѝ е като тихо, но непреклонно сияние… отзвук на една младост, която избра тишината, но остави глас, който никога няма да угасне. Петя Дубарова е доказателство, че истинската вечност се крие не във времето, а в думите и чувствата, които предаваме на света.

„…. В студените нощи, когато пиян

сънят се търкаля на моя таван,

когато луната тъмнее от грях,

когато увисва над мен моя страх,

обесен на острия ръб на нощта,

подавам ти своята бледа ръка —

на теб — непознатия — смугло красив,

потаен и питомен, жаден и див,

едва деветнайсет години живял,

а всичко опитал и всичко видял,

подвластен на никого, ничий, сам свой,

но тръгнал към мене и истински мой

и падал по пътя си, плакал, грешил,

но нежност момчешка за мен съхранил.

Ръката ми — властната — жадно поел,

единствено с мен ще си толкова смел!

Ела! Ще измием луната от грях!...“

Из: „Посвещение“, Петя Дубарова

https://burgaslib.bg/literature-exam-12/

Тя напусна този свят само на 17 години и остана завинаги млада. На 4 декември 1979 г. слага край на живота си, оставяйки предсмъртно писмо.

Родена в Бургас на 25 април 1962 година, тя носи поезията в сърцето си от дете. Петя Дубарова започва да пише стихове в ранна детска възраст, като нейните първи публикации са във вестниците „Септемврийче“ и „Народна младеж“, в списанията „Родна реч“ и „Младеж“. Нейни духовни наставници са поетите Христо Фотев и Григор Ленков. Учи в Английската гимназия в гр. Бургас, където многократно изнася литературни четения на свои творби пред съучениците си. Определят е като „… най-младата сред големите творци на България…“. Участвала е във филма на режисьора Георги Дюлгеров „Трампа“ през 1978 година.

Посмъртно са издадени книгите „Аз и морето“ , „Лястовица“ и „Най-синьото вълшебство“, в която е събрано цялото творчество на поетесата, писма и личният ѝ дневник. За книгата „Аз и морето“ е удостоена посмъртно със специална награда от Дружеството на Съюза на българските писатели в гр. Бургас. В нейна памет от 1984 г. Община Бургас организира Национален литературен конкурс „Петя Дубарова“.

Да бъда зимата

Снегът е бял като възглавница,

и чист, и светъл е като невинност,

луната като жълта раница,

звездите – чаша бяло вино.

Аз искам с виното им ледено

за първи път да се опаря,

луната още недогледала

на своя гръб да натоваря.

Аз искам огъня на устните

в снега нестоплян да удавя,

кристалите от твърдост вкусните,

под зъбите си да поставя.

Аз искам да изтръпна цялата –

на зимата да заприличам.

Да бъда зимата. Ала сърцето ми

да си остане на момиче.

Петя Дубарова

В Регионална библиотека „Пейо К. Яворов“ можете да намерите незабравимите произведения на поетесата, които вълнуват хора от различни поколения.

Newer Вълшебство за възрастни, тази вечер /4 декември/ в Библиотеката
Back to list
Older „… Варвару святую почтим: вражия бо сети сокруши, и яко птица избавися от них, помощию и оружием Креста, всечестная…“ Тропар, глас 8

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *