Нека ви разкажем…

Точно в девет сутринта ВИНАГИ тя е при нас в Регионална библиотека „Пейо Яворов“

Християна пристига с ритъм в походката и съсредоточеност в погледа. Не закъснява. Не се колебае. Всяко нейно движение говори за навик, създаден най- вече от уважение към времето, към знанието и към самата себе си.
Тя е студент по българска филология и, освен че изучава езика и литературата, според нас тя ги живее. Чете с такова внимание, с каквото други говорят. Избира думите си прецизно, сякаш всяка дума е връзка, а всяко изречение – отговор на нещо дълбоко лично.

Християна мечтае да бъде учител.
Но не какъв да е.
Тя иска да бъде от онези, които умеят да запалват любов към четенето, да събуждат интерес там, където досега е имало само задължение. Да накара учениците си не просто да отворят книгата, а да пожелаят да останат в нея.

Огънят в нейното сърце е запален още в училище – от преподавател, оставил дълбока следа. Тя не говори за този педагог гръмко, но очите ѝ светват, щом го спомене. И точно този спомен я води. Иска някой ден и тя да бъде за някого онова име, което се помни завинаги.

Има дни, в които остава в библиотеката с часове. Не търси лесното.

Не избира краткия път. Знае, че онова, което си струва, се гради с постоянство и с любов.

Християна е пример за търпение, за последователност, за истински стремеж към знание.