Днес в Регионална библиотека „Пейо Яворов“ е малко по-различно, по-тихо, по-напрегнато и по-смислено. Тя е пълна с бъдеще. Не с глъчка, не само с книги, а с тишина, в която се мисли.

Изпитът беше по математика (2 часа и 45 минути).

Без калкулатор. Само разум, памет и вътрешна воля.

И, макар да изглеждаше като обикновен пробен изпит, това, което се случи, беше нещо тихо и важно. Всяко дете водеше своята малка, невидима битка: със страха да сбърка, с притеснението да не забрави, с желанието да покаже, че знае.

Някои трепереха леко, други брояха наум, трети просто се вглеждаха в числата така, сякаш търсят отговор не само в тях, а и в себе си.

Изпитът бе организиран от Учебен център „Примерно“, с грижливо внимание към всяка подробност. Но истинският успех беше онзи, който не се пише с червено, а се носи отвътре, когато излезеш от залата и си кажеш: „Справих се.“