„…. Ако искате децата ви да бъдат умни, четете им приказки. Ако искате да бъдат още по-умни, четете им още повече приказки...“ (приписвано на Алберт Айнщайн)

Може би именно в това се крие силата на приказките – че ни помагат да говорим за най-важните неща по начин, който достига едновременно до разума и до сърцето. В тях няма готови поучения, а избори. Няма правилни отговори, а въпроси, които всеки открива сам.
С тези въпроси започна и изложбата „Ловци на съкровища. Спасители на приказки“. Децата промениха съдбата на любимите си герои, защитаваха ценности и превръщаха всяка спасена история в нравствено съкровище. А когато приказките свършиха, се оказа, че една от тях все още има какво да разкаже.
Днес отваряме „Снежанка“.
Този път изпитанието не идва от злата мащеха. То се появява тогава, когато Снежанка забравя, че всеки дом се гради с грижата на хората, които живеят в него. Нашите малки спасители промениха историята и ѝ помогнаха да открие пътя към нейния щастлив край.

Съкровището, което те оставиха в тази приказка, гласи: „Който не работи, не трябва да яде.“
След това децата оцветиха седемте джуджета и им дадоха свои имена.
А към всеки посетител на изложбата отправят един малък въпрос:
Ако и вие бяхте едно от джуджетата, как бихте се наричали според своите постъпки и привички?
Понякога една приказка започва с героите си. Но истински оживява тогава, когато започнем да откриваме себе си в нея.