Драги читатели,

Целунете ръцете на родителите си. Тези ръце, които са ви държали, когато сте падали, които са милвали лицето ви, когато сте били малки. Тези ръце, които, макар и вече уморени, все още се протягат да ви помогнат.

Кажете им: „Прости ми!“ – за всички моменти, когато не сте ги чули, когато сте били нетърпеливи, когато думите ви са били по-остри от нож.

После се обърнете към човека, с когото животът ви е разделил. Отидете при този, когото сте наранили, или при онзи, който е наранил вас. Не чакайте той да направи първата крачка. Направете я вие. Защото в прошката няма победени и победители. Има само спасени…

И ако някой някога ви е предал, ако болката е още жива и горчи като недоизказана молитва, спомнете си, че дори Господ на кръста прости. Не защото трябваше, а защото любовта му беше по-силна от кръста.

Днес е денят, в който можем да променим всичко. Да запалим в душата си онази светлина, която никой друг не може да угаси. Да бъдем по-добри. Да бъдем истински. Да бъдем нови….

Прошката не връща времето, но лекува раните му. Тя не заличава грешките, но ни прави по-силни от тях. Тя е тихото чудо, което не се вижда, но променя света!

В този свят ден нека не носим тежестта от вчера. Нека се освободим, нека се помирим, нека отново бъдем заедно в обич, в светлина и в Бог…