Неделя….

Иван е само на пет години. Но вече знае.

Знае, че някога е живял човек, който е мечтаел за свободата на страната ни. Човек, който не е мислил за себе си, а за всички. Човек, който си е отишъл млад, но е останал завинаги!

А как се ражда такава обич в детското сърце? С грижа, с разкази, с топлината на ръката, която ти помага да сричаш първите си думи. Майка му – Наталия му чете разказва, води го през страниците на книгите. Благодарение на нея той слуша историите и ги преживява.

Но и в детската градина „Ран Босилек“, гр. Бургас Иван има своите вдъхновители в лицето на Пепа Ковачева и Надежда Жечева. Учителки, които запалват искрата…

Които знаят, че любовта към България започва с едно разказано преди сън стихотворение, с една снимка, с един детски въпрос: „А той щастлив ли беше?“

Нашият читател – Иван, в този студен неделен ден след като е дошъл при нас в библиотеката с портрет в ръце, какво ли си е мислил? Че доброто трябва да се помни. Че свободата не е просто дума в учебника, а нещо голямо, силно и истинско.

А ние, библиотекарите, гледаме и знаем, че докато има такива деца, докато има родители като Наталия, докато има учители като госпожа Ковачева и госпожа Жечева, Левски няма да бъде забравен.

Затова – благодарим ви! Благодарим, че в този дъждовен ден в библиотеката грейна нещо по-силно от слънцето – една малка, но толкова голяма детска обич към България!!