Великият романтичен поет Джон Кийтс е роден на 31 октомври 1795 г., Кийтс публикува три книги с поезия през живота си, но е отхвърлен като натрапник от средната класа и от повечето критици. Той е нямал никакви предимства по рождение, богатство или образование; изгубил е родителите си в детството, гледал е как единият му брат умира от туберкулоза, а другият емигрира в Америка.
„… Голямата красота на поезията е, че прави всяко нещо интересно…“ – Джон Кийтс към брат си Джордж, 1819 г.
Бедността му е попречила да се ожени за жената, която е обичал.
Въпреки скръбта и трудностите, страстната му отдаденост към поезията не бива сломена.
Джон Кийтс постига слава след ранната си смърт през 1821 г.
Четенето на Кийтс е лукс,
рядък шанс да се усети английския език като произведение на изкуството.
„… С предвечен шепот идва и се мята
по усти брегове — поглъща, смила
безчетни пещери, дорде е в сила
магията подлунна на Хеката.
А друг път дълги дни мълчи в прехлас
и раковините стоят, където
развързаният вятър на Небето
отдавна ги е разпилявал с бяс.
Ако е мрачен, морен твоят взор —
насищай го с просторна морска хубост
ако слухът ти е препълнен с песен
или е приглушен от глъч и грубост —
край стара пещера седни унесен,
дорде се стреснеш: нимфи пеят в хор…“
