На днешната дата, 30 октомври, през 1871 г. е роден френският поет и критик Пол Валери в малкото западно средиземноморско градче Сет, Франция. Критиците наричат Валери „.. последния френски символист, първият постсимволист, майсторски класически прозодист и защитник на логическия позитивизъм…“ Ясно е, че Валери е наследник на символистичната традиция на друг френски поет, Стефан Маларме, когото той познава и почита, който насърчава ранните му творби. От друга страна, Валери се разбира като откъснал се от символизма, като отхвърлил култа към поезията заради самата нея в полза на култа към ума. Тези възгледи не трябва да си противоречат.
„… Приятелски лес
Вглъбени и с помисли чисти в душата,
по път лъкатушен сред злачна лъка
вървяхме отдавна – ръка за ръка –
безмълвни… сред мрачния свят на цветята.
В зелената нощ на лъки и ливади
сами – годеници под звездния свод –
деляхме луната – блестящия плод,
наслада за луди и влюбени млади.
А после умряхме на мека морава
далече, сред сянката нежно-болнава
и шепот на чезнещ в мечти гъсталак;
и горе, в безкрайното вечно сияние,
облени в сълзи се намерихме пак,
о, скъпи приятелю мой…“
Страстта на Валери към „научните спекулации“, както той предпочита да обозначава своето метафизично писане и това на другите, е причина за увлечението му по американския писател Едгар Алън По.
Добре известна и силно почитана фигура, заради своята ерудиция и умения за водене на разговори, Валери пътува из цяла Европа на лекционни обиколки, общувайки с писатели, учени и политически лидери с еднаква лекота. Широко признат като една от най-великите литературни фигури на двадесети век, той получава държавно погребение при смъртта си през лятото на 1945 г. Гробът му може да бъде намерен в Сет, в гробището на известната му поема.
Наровете
„… Пукате се, нарове корави,
от зърната – този сочен взрив;
сякаш виждам някой лоб плешив,
пръснал се от мисли величави.
Толкова обгарящи слънца
с кръв във вас, о, нарове, прелята,
че от гордост пръсват се зърната –
тупкащи рубинени сърца.
И кората ви от сухо злато
пукне ли, и всичко е облято
с пламналата кръв на сока свеж,
вашата пукнатина сияйна
пред душата ми разкрива тайна –
тайнството на нейния строеж…“
