Дейвид Хюм оспорва идеята, че се раждаме с вродени истини, като твърди, че единственият източник на познание е човешкият опит. Той прави важно разграничение между „впечатления“ (непосредствени усещания и емоции) и „идеи“ (техни по-бледи отражения в съзнанието). В своето мислене Хюм достига до извода, че съществуват два вида твърдения: демонстративни (логически и математически истини) и вероятни (основани на опита). Всичко извън тях, според него, е лишено от смисъл/ позиция, известна като „вилицата на Хюм“.

Със своя критичен подход той поставя под въпрос и религиозните представи, подчертавайки, че идеята за Бог не може да бъде достигната чрез сетивния опит.