Хубаво е да видиш шестгодишно дете, което чете с такова внимание, че дори спира, мисли и връща се назад. Очите на Александър светеха от любопитство.

Баба му стоеше до него и го наблюдаваше с усмивка, а той дори не усещаше какво става наоколо. Беше някъде из страниците на книгата за Бургас, между снимките и историите.

И честно казано, точно такива моменти правят библиотеката специално място.