А историята тази вечер беше за Жената! За онази жена, която не се страхува от дъжда, защото знае, че не всяко небе ще бъде ясно. За жената, която носи своя жълт чадър, за да продължи уверено по пътя си.

Погледнете картината! Лицето й остава скрито, но присъствието й говори достатъчно. Синьото носи прохладата на есента, а жълтият чадър сякаш събира в себе си цялата топлина, която този сезон постепенно отнема. И може би точно в това се крие най-красивото послание на тазвечерната ни „Есенна симфония“.