Новини

„… Най-горчивата истина е по-приятна от най-приятното заблуждение…“ Захарий Стоянов

Спомен за българския революционер и писател Захарий Стоянов / Джендо Стоянов Джедев/

във деня на неговата кончина

Захарий Стоянов е виден участник в Националноосвободителното движение, политик, писател и журналист, роден през 1850 г. в с. Медвен. Умира на 2 септември 1889 г. в парижкия хотел „Сюиз“ когато е само на 39 години.

Участва в организирането на Старозагорското въстание и в подготовката на Априлското въстание през 1876 г. като Апостол от IV революционен окръг. След Освобождението на България е един от организаторите на Съединението на Източна Румелия с Княжество България.

Захарий Стоянов е бил депутат в 4-ото Обикновено народно събрание, заместник-председател на 5-ото Обикновено народно събрание и негов председател. Писателската и журналистическа дейност на Захарий Стоянов е свързана с издаването на вестниците „Борба“, „Самозащита“ и „Независимост“, в. „Свобода“ и др. Най-значимото му произведение е „Записки по българските въстания“, в което са отразени подготовката, избухването и потушаването на Старозагорското и Априлското въстание.

Захарий Стоянов е автор е на книгите „Васил Левски“, „Четите в България на Филип Тотя, Хаджи Димитра и Стефан Караджата“, „Черти от живота и списателската деятелност на Любен С. Каравелов“, „Христо Ботйов“ – пръв опит за биографичен роман в българската литература, както и на много публицистични брошури.

„… Както виждате, читателю, патриотизмът е бошлаф; той е съществувал само при турското владичество, а днес е невъзможно да се направи разлика между родолюбеца и шпионина; палмата на първенството се подава на тоя последния…“ Из: „Записки по българските въстания“

Книгите на големия българин, както и произведения посветени на революционната му дейност, можете да намерите в Регионална библиотека „Пейо К. Яворов”.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *