Великият поет, публицист и революционер Христо Ботев загива на първи юни 1876 г.

Христо Ботев е идеолог на българското националноосвободително движение. Издава в. „Дума на българските емигранти“, списва в. „Свобода“ заедно с друг велик българин Любен Каравелов, издава в. „Будилник“ в. „Знаме“.

От м. август 1874 г. е член на Временния централен комитет, а от 1875 г. на Българския революционен комитет. Включва се в подготовката на Априлското въстание . Организира чета, с която завзема австрийския параход „Радецки“ и на 17 май 1876 г. (ст. ст.) слиза на българския бряг на р. Дунав при с. Козлодуй.

Големият творец остава в историята не само със своя революционен подвиг, но и с гениалното си творчество.

Автор е на стихотворения, които са събрани в стихосбирката „Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова“, на политическа публицистика – „Народът. Вчера, днес и утре“, „Решен ли е черковният въпрос?“, на фейлетоните „O, tempora!O, mores!“, „Това ви чака“, „Послание от небето“, „Политическа зима“ и др.