Великият поет, публицист и революционер Христо Ботев загива на първи юни 1876 г.

Христо Ботев е идеолог на българското националноосвободително движение. Издава в. “Дума на българските емигранти”, списва в. “Свобода” заедно с друг велик българин Любен Каравелов, издава в. “Будилник” в. “Знаме”.

От м. август 1874 г. е член на Временния централен комитет, а от 1875 г. на Българския революционен комитет. Включва се в подготовката на Априлското въстание . Организира чета, с която завзема австрийския параход “Радецки” и на 17 май 1876 г. (ст. ст.) слиза на българския бряг на р. Дунав при с. Козлодуй.

Големият творец остава в историята не само със своя революционен подвиг, но и с гениалното си творчество.

Автор е на стихотворения, които са събрани в стихосбирката “Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова”, на политическа публицистика – “Народът. Вчера, днес и утре”, “Решен ли е черковният въпрос?”, на фейлетоните “O, tempora!O, mores!”, “Това ви чака”, “Послание от небето”, “Политическа зима” и др.