- Нормативни актове
- Правилници
- Колективни трудови договори
- Здравословни и безопасни условия на труд
- План за противодействие на тероризма и заплаха от използване на взривно устройство
- Правилник за осигуряване на безопасни условия на труд в РБ „П. К. Яворов“
- Видове инструктажи
- Оценка на риска за безопасността и здравето при работа на работещите в РБ „П. К. Яворов“
- Програми и инструктажи на работните места в РБ „П. К. Яворов“ гр. Бургас
- Програма за предотвратяване на професионалния риск 2023
- Здравословни и безопасни условия на труд 2020/ 2023
- Обучение за осигуряване на ЗБУТ
- COVID – 19
- Система за финансово управление и контрол/ СФУК
- Риск-регистър
- Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Бургас
Той си отива, но не за да бъде забравен
111 години без големия поет и революционер Пейо К. Яворов
Патронът на Регионална библиотека „Пейо К. Яворов“ напуска земния свят на 29 октомври 1914 година. На тази дата той слага край на живота си, оставяйки дълбока следа в българската литература със своите стихове, театрални драми и неразделна връзка с кръга „Мисъл“.
Биографията му е ярка и запомняща се не само с неговите неповторими произведения, но и поради факта, че той е Воевода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Пейо К. Яворов е един от най-чувствените български поети на ХХ век, чиято любов към две жени Мина и Лора, бележи както творчеството, така и живота му. Смятан е за един от най-големите български поети на XX век.
Роден е в град Чирпан на 13 януари 1878 г. От 1897 до 1901 г. работи като телеграфопощенец, сменяйки различни населени места: Чирпан, Стара Загора, Сливен, Стралджа, Поморие, София. След 1897 г. влиза в контакти с Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Първоначално той е редактор на различни издания, свързани с македоно-одринското революционно движение, а именно „Дело“, „Свобода или смърт“, „Автономия“, „Илинден“.Четник е на Яне Сандански и става един от най-дейните сподвижници на Гоце Делчев и негов пръв биограф.
През 1901 година издава първата си стихосбирка „Стихотворения“. В този период поетът работи като библиотекар, а по-късно и като драматург към Народния театър. Плод на работата му в театъра са двете пиеси „В полите на Витоша“ и „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ .
„…Обичам те – въздушно нежна, в нежна младост,
като на ангела сънят,
и сън си ти вещателен за тиха радост
в нерадостта на моя път,
и първи път за изповед в сърце ридае
доброто и грехът,
и ето ден – и ето тъмнина е.
…….
Обичам те, защото се усмихваш – кротка
пред застрашителна съдба,
и няма кой да чуе в устремена лодка
предупредителна тръба,
и няма да ме спре (защото аз те любя!)
ни укор, ни молба –
и себе и, и тебе да погубя...”
Пейо Яворов
През септември 1899 г. поетът започва работа като телеграфист в пощата на Поморие (тогава Анхиало) и заживява под наем в дървена къща край морския бряг. В близост до къщата се намират скали, които са били предпочитано място за усамотение на талантливия поет. Днес на това място е издигнат паметник в знак на почит към неговия талант, а скалите носят името на поета.
Последната горчива капка в живота на Яворов са смъртта на неговите любими жени Мина Тодорова и обвиненията в убийството на Лора, които го довеждат до самоубийство.