“…Всеки, който запазва способността да вижда красотата, никога не остарява…” Франц Кафка

Франц Кафка е смятан за един от “тримата влъхви” на модерната литература, романист и автор на разкази, една от основните фигури на литературата на XX век. Творбите му, които обединяват елементи от реализма и фантастиката, обикновено включват изолирани от обществото главни герои, изправени пред странни или сюрреалистични затруднения и неразбираеми социално-бюрократични сили. Някои изследователи обаче, смятат, че това е само уникален опит в очевидната борба с „висшите сили“ да се даде инициатива на индивида, който сам прави своя избор и носи отговорност за него.

Автор е на разказа “Присъдата” (1913), новелата “Метаморфозата” (1915), романите “Процесът” (1925), “Замъкът” (1926) и др.

“… Ако вярваме силно в нещо, което не съществува, ние го създаваме. Несъществуващото е нещо, което не сме желали достатъчно….”

В неговите произведения присъстват темите за отчуждение, екзистенциална тревожност, вина и абсурд.

Само малка част от произведенията на Кафка са публикувани приживе, предимно в литературни списания, но не получават обществено внимание. По-голямата част от тях са издадени посмъртно. Авторът си отива от този свят на 3 юни 1924 г.