90 години от рождението на Владимир Башев

Автор е на седем стихосбирки, сред които „Тревожни антени“, „Желязно време“, „Възраст“, „Ателие“ и др. Издава в самостоятелни сборници, преводи с поезия от Евгений Евтушенко и Андрей Вознесенски, а в съавторство избрани стихове на Костас Варналис. Владимир Башев пише текстове за песни и либрета, публицистични статии, есета, очерци и др.

Лауреат на Димитровска награда за книгата „Ателие“ (1967, посмъртно).

Една от любимите теми в творчеството му е животът на човека в големия град. Завинаги остава актуален въпросът, който задава „…Ако няма какво да дадем на света, за какво сме родени?...“ Из: „Размисъл“

РАЗМИСЪЛ

На Никола Инджов

„…Ако няма какво да дадем на света,

за какво сме родени?

Ний не щем нито славата, ни участта

на големите гении!

Просто трябва

да имаме нежността

на оная незнайна женица,

дето първа втъкала е прелестта

на земята ни във шевица.

Просто трябва

да имаме скъпия дар,

озарил оня майстор чудесен,

който първи е теглил

върху явора шар

и дървото е станало песен.

Ний не щем нито славата, ни участта

на големите гении!…“