Вук Стефанович Караджич е роден на 7 ноември 1787г. Той е сръбски филолог, етнограф, езиковед, реформатор и кодификатор на съвременния сръбски език.
С цел успешното въвеждане на херцеговинското наречие за официална езикова и литературна норма във възникналото от територията на Белградския пашалък Княжество Сърбия, Вук Караджич изобретява и специална собствена азбука за употребата му, наречена сръбска кирилица, а впоследствие и аналогичната ѝ сръбска латиница.
Един от най-значителните приноси на Вук Караджич към утвърждаването на народния сръбски като книжовен език, е преводът му на Новия завет, чието първо издание излиза през 1824 г.
Освен това, Вук Караджич издава сборници с народни песни – първите четири големи тома са издадени през 1823-1824 и през 1833 г. През 1836 г. издава сборник с народни пословици. Издава и няколко тома с народни приказки.