Истинското име на Емилиян Станев е Никола Стоянов Станев. Роден е в Търново на 28 февруари 1907 г. От малък баща му започва да го води със себе си на лов сред природата и по-късно това дава отражение в произведенията му, където намираме често нейни описания. През 1928 г. завършва гимназия в град Враца като частен ученик, след което се премества в София и учи известно време живопис при проф. Цено Тодоров.
През 30-те години записва финанси и кредит в Свободния университет за политически и стопански науки. През 1932 – 1944 г. работи като чиновник в Софийската община, а през 1945 г. е управител на ловно стопанство в с. Буковец, Ловешко.
Емилиян Станев публикува първите си произведения през 1931 г. Първата му книга – сборник с разкази с името „Примамливи блясъци“ е издадена през 1938 г. Следващата му книга е сборникът „Сами“, с който поставя началото на цикъл от произведения за природата и човека. Следват още „Вълчи нощи“, „Делници и празници“, „Дива птица“), „В тиха вечер“.
През 1948 г. излиза едно от най-известните му произведения – повестта „Крадецът на праскови“. В продължение на 14 години работи върху своя роман „Иван Кондарев“, в който са описани събитията свързани със Септемврийското въстание от 1923 г.
Автор е на книги за деца и юноши: „През гори и води“, „Лакомото мече“, „Повест за една гора“, „Когато скрежът се топи“ и „Чернишка“.
Произведенията му от следващите години са с по-философски насочена тематика. В тези творби Емилиян Станев използва задълбочените си познания на тема история на България. От този период са романите „Легенда за Сибин, преславския княз“ (1968), „Антихрист“ (1970), „Търновската царица“ (1974) и „Тихик и Назарий“ 1977 год.
В неговото творчество има значими произведения както за големи, така и за малки читатели. Към книгите му проявяват особен интерес децата, които научават за богатия и красив животински свят и природа. Произведенията на Емилиян Станев се намират както в „Детски отдел“, така и в „Заемна служба за възрастни“ на Библиотеката.
