„… Ти целия скован от злоба си,
о шумен и разблуден град,
и твойте електрични глобуси
всуе тъй празнично блестят!
Че всяка вечер теменужена
ти виждаш бедните деца
и обидата незаслужена
по изнурените лица…“ Из „Братчетата на Гаврош“
Христо Димитров Измирлиев с псевдоним Христо Смирненски е български поет и журналист. Основна тема в творчеството му е социалната несправедливост.
Христо Смирненски е роден на 17 септември 1898 година в българския южномакедонски град Кукуш. Баща му Димитър Измирлиев е деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), а заради борбата си срещу католическата уния лежи в солунския затвор. Дядо му по майчина линия Анастас Кръстев е виден български духовник, участник в църковно-националните борби на българите, български екзархийски наместник в Кукуш.
Смирненски е представител на авангардизма в българската литература. Литературната му дейност започва още в гимназиалния курс, когато той пише хумористични стихотворения. Смирненски е забележителен поет, а текстовете му имат изповеден характер. Най-характерното за тях е тържественото и празнично усещане за една необходима промяна в света, огорчението от суровата действителност и готовността за борба за промяна. Неговите произведения са актуални и днес и са обект на обществен дебат, като „Приказка за стълбата“ и на търсения на литературната критика. Христо Смирненски ни завещава над 800 лирически произведения и над 100 прозаически.
Въпреки ранната си смърт, когато е само на 25 години, той е изключително продуктивен автор. Едно от изданията на събраните му съчинения се състои от осем тома.
Заповядайте, в Регионална библиотека „Пейо К. Яворов“, където можете да намерите всички произведения на поета, литературна критика за тях, биографични материали и други.
