Стефан Цвайг е австрийски писател, роден на 28 ноември 1881 г. във Виена в еврейско семейство на заможен фабрикант.
Той е сред майсторите на австрийската психологическа новела. Световна слава получава като есеист и автор на културно-исторически биографични творби.
През периода 1900 – 1904 г. Цвайг следва философия и история на литературата във Виенския университет. Завършва като доктор по философия.
През 1897 г. публикува в списание първото си стихотворение, а през 1901 г. още като студент, излиза първата му книга „Сребърни струни“.
През 1904 г. предприема пътувания из Европа, Северна Африка, Азия и Америка, като пребивава по няколко месеца в различни страни – Франция, Англия, Индия, Цейлон, Бирма, Куба, Пуерто Рико, САЩ, Канада и др. Близко приятелство го свързва с Емил Верхарен и Ромен Ролан.
Едни от най-известните му произведения, повечето от които можете да намерите в Библиотеката, са: „Магелан“, „Зигмунд Фройд“, „Изцеление чрез духа“, „Смут в чувствата и други новели“, „Амок и други новели“, „Мария Стюарт“, „Нетърпеливо сърце“.
На 22 февруари 1942-ра година, Стефан Цвайг слага край на живота си в Бразилия. Прави го показно и солидарно с последната жена в живота си. Снимката на двамата, застинали в покоя на отвъдното, хванати ръка за ръка в леглото, обикаля целия свят. Явно зад фразата: „А аз съм твърде нетърпелив и си тръгвам по-рано…“, стои осъзнат размисъл за безсмислието на едно продължение, което е несъвместимо с представата на писателя за духовност и щастие. „Страхувам се от болести, от старостта и зависимостта.“, пише той.
Сравнително краткият земен живот Стефан Цвайг, осигурява вечен път на изключителните му произведения.
