Антон Тодоров Страшимиров е български писател, драматург, публицист и политик.
Роден е през 1872 година във Варна в семейството на Тодор Страшимиров. Учи V клас в Разград, след това в Земеделското училище в Садово, което напуска. През 1890 – 1894 г. е начален учител из различни села във Варненско и Бургаско. Развива активна просветна дейност. Редактира вестник „Глас от Изток“ в Бургас.
През 1895 година заминава за Берн, Швейцария. Слуша лекции по литература и география, запознава се със западната литература и философия, включително с творчеството на Хенрик Ибсен, Аугуст Стриндберг, Морис Метерлинк.
Антон Тодоров участва в македонското освободително движение като четник на Яне Сандански. Участва в Балканската война като редник. През Междусъюзническата и Първата световна война е военен кореспондент и сътрудничи на вестник „Военни известия“ и списание „Отечество“.
Връх в творчеството на Страшимиров е романът „Хоро“. Бунтарството му е изразено и в недовършения роман „Роби“, където действителни лица и епизоди от македонското движение се въвличат в развитието на действието. Първата му пиеса „Сватба в Болярово“ е сценична разработка на „Есенни дни“.
След смъртта на съпругата му, здравето на Страшимиров се влошава. Изпратен е за сърдечна операция във Виена, където умира на 7 декември 1937 г. Погребан е в София.
Неговите произведения, които остават в литературната история,
могат да бъдат намерени в Регионална библиотека „Пейо К. Яворов“ .