Димитър Христов Миладинов е български възрожденски просветител, книжовник, фолклорист и борец за национална независимост.
Роден е през 1810 г. в град Струга. Бил е послушник е в манастира „Свети Наум“. През 1829 г. учи в гръцко училище в Охрид. От 1830 до 1832 г. работи като учител в Охрид, след това продължава образованието си в гимназията в Янина.
Основната заслуга на Димитър Миладинов е събирането и издаването на сборник с автентични народни песни от различни краища на българското земище под заглавието „Български народни песни“ през 1861 г., заедно с брат си Константин Миладинов.
Заради родолюбивата си дейност е преследван от гръцкото духовенство. Учителства в Кукуш, Струга, Охрид, продължава борбата за равноправие на българската култура. Обнародва дописки в „Цариградски вестник“ през 1860 г., обикаля македонски села и градове, за да събира помощи за дострояването на българския храм „Свети Стефан“ в Цариград.
Обявен е за „царски душманин“ и арестуван от турски власти на 16 февруари 1861 г. Лежи в затворите в Охрид, Битоля, Солун, Цариград.
По клевета на гръцкия владика Мелетий Преспански и Охридски е арестуван в Струга, откаран е в Цариградския затвор, където умира на 11 януари 1862 година, вероятно от тиф. Има съмнения, че е отровен заедно с брат си Константин от фанариоти.
Делото на просветителя остава за поколенията, а издания с негови произведения или за него и брат му, можете да намерите в Регионална библиотека „Пейо К. Яворов“.