28 април 2022 г. /четвъртък/ от 18.30 ч. в Регионална библиотека „Пейо Яворов“
ще Ви очакваме за Премиерата на новите книги на Иван Гранитски
…
![📚](https://static.xx.fbcdn.net/images/emoji.php/v9/t49/1/16/1f4da.png)
![🖊](https://static.xx.fbcdn.net/images/emoji.php/v9/t36/1/16/1f58a.png)
Вход свободен!…
Книгата „Пътят на душите“ съдържа мистична поема от Иван Гранитски, „Хидромитологията“ от Иван Маразов и шест диптиха и един триптих, посветени на подземните реки, от художника Владимир Пенев. Книгата е четвърта от поредицата „Мнемозина“ на издателство „Захарий Стоянов“.
„… В древната хидромитология водата е първична материя: в нея се ражда не само животът, от нея възниква космосът. Океанът е реката, която опасва целия свят. В архаичните митове и ритуали реката е граница и път, тя разделя и съединява. Естествено е тя да се появява в основните преходни обреди: сватба и погребение…“ – Иван Маразов
„… Предопределен е пътят на душите
Напуснали телата тленни
впускат се във вихреното пътешествие
вливайки се в Океана на вселенската енергия
зачинателят премъдър на всички неща
И на кръстопътя на свещените реки
Кокит Пирифлегетон и Стикс
Лета Ахерон и Еридан
безжалостните Мойри ги разделят…“
Иван Гранитски
![](https://scontent.fsof9-1.fna.fbcdn.net/v/t39.30808-6/279395310_3145788899070637_3876237819850964086_n.jpg?stp=dst-jpg_p526x296&_nc_cat=100&ccb=1-5&_nc_sid=730e14&_nc_ohc=nqcCFx2WvyIAX-xi3Fa&_nc_ht=scontent.fsof9-1.fna&oh=00_AT_QYOABTpMHgV83-A1ZOapJ_H1gV5sQHr5b6UQzA0F9Mg&oe=626DDE45)
„Приказки за страната Бухтарландия“ е написана в най-добрите възможности на фантазната приказна традиция, обогатена със съвременното усещане и изискване на екологичните виждания за опазването на земните ни чудеса, книгата ни извисява до образци на детските любими писатели. Авторът сам се учудва на действията на своите герои, пуснал ги е да правят каквото си искат и ги наблюдава отстрани. Но те не са безотговорни. Всеки от тях обича природата, земята ни, и се стреми да опази висшите житейски ценности. Авторът ни привлича фантазно и занимателно да следим какво вършат те, и постепенно ни кара да осъзнаем, че ги обичаме, защото са добродетелни и добротворни.
![](https://scontent.fsof9-1.fna.fbcdn.net/v/t39.30808-6/279363813_3145788962403964_8598637723861051570_n.jpg?stp=dst-jpg_p403x403&_nc_cat=110&ccb=1-5&_nc_sid=730e14&_nc_ohc=yBaBcUYDtMYAX9Hp7Ao&_nc_ht=scontent.fsof9-1.fna&oh=00_AT8is-1X26H9BgAMnhJMV6RJtWpf_ukTU2LmUdAdEyReFw&oe=626EB477)
„5 поеми и други стихотворения“ е книга, която заема особено място сред другите поетически книги на Иван Гранитски, защото е посветена на паметта на един от най-великите ни поети от втората половина на XX век – Любомир Левчев. Изобретение на Левчев е жанрът „стиховидения“, който и Иван Гранитски използва като благодарност и признание за ролята и значението му както в българската литература, така и в неговия личен житейски и творчески път. Този жест е и знак за мащаба на пресъздадения от Гранитски свят на идеи, социална енергия, проникновения и познание. Когато вървиш по пътя на поет от ранга на Любомир Левчев и умело усвояваш неговите уроци, пред тебе се отварят ново небе и нови дълбочини и ти идват думите, с които да пресъздадеш видимото и невидимото.
![](https://scontent.fsof9-1.fna.fbcdn.net/v/t39.30808-6/278674309_3145792525736941_4095779087390003076_n.jpg?_nc_cat=111&ccb=1-5&_nc_sid=730e14&_nc_ohc=UUh7OtBTCAQAX-IL5-5&_nc_ht=scontent.fsof9-1.fna&oh=00_AT-luASTQF_OSi6UpSpom_Yxz74A6Iyfa5To5Qqw2ON9Yg&oe=626D7BB6)
„Акварел“, автор Иван Гранитски – тази книга съдържа 50 поетични октави и 28 акварели от Ивайло Мирчев.
![May be an image of text](https://scontent.fsof9-1.fna.fbcdn.net/v/t39.30808-6/278574279_3145797529069774_8198772207511949390_n.png?_nc_cat=111&ccb=1-5&_nc_sid=730e14&_nc_ohc=Amq5167PRWkAX_OXVzo&tn=sHolp1vt4N1_mYWa&_nc_ht=scontent.fsof9-1.fna&oh=00_AT-KiE_4Ai7fbcsjeL--XmHx7DC3M0MIVdTpimm6dUSjig&oe=626E0BF8)
Стихотворенията в тази книга, озаглавена „Акварел“ не са просто описания. Те не са застинали пейзажи, нито „натюрморти“. Стиховете на Иван Гранитски са събрали не просто очертанията на природната картина заедно с цветовете. Те са привидно застинали в очакване да бъдат видени и пресъздадени и по тази причина не са обикновен покой. Покоят е състояние на природата, когато тя бива гледана „отчуждено“, без разбиране и достатъчно любов и познание. Истинският поет знае, че този покой се движи. Движи се бавно и почти неуловимо за окото. Той е състоянието на утихналата в мир тишина и величие природа, която се е предоставила на човека, за да я гледа и преживява в цялата й пълнота и присъщо величие. Тя е вместилище на голямото, на онова, което я представя в космическите й измерения. Но и на малкото, дребното, безпомощното, което никой не забелязва и отминава с безразличие.