Св. Йоан Рилски е считан за най-великия български светец и небесен закрилник и покровител на българския народ. Той е патрон и основател на най-големия манастир в България – Рилския. Светецът е първият български будител и още приживе е наричан „земен ангел“ и „небесен жител“.
Според житието му, до 25-годишна възраст Йоан Рилски е пастир. В неговото сърце винаги е горяла любовта към Бога и желанието да се посвети изцяло на него. Когато родителите му умират, раздава на бедни и болни хора своята част от наследеното и постъпва като послушник в манастира „Св. Димитър“ под връх Руен. Там придобива богословско образование, изучава богослужебните книги, получава духовнически сан и се подготвя за великата си духовна мисия. Приел монашество, той се отдава на пост и молитва. По-късно основава Рилския манастир, където извършва множество чудеса, помага на хората в нужда, изцерява от тежки болести.
Св. Йоан Рилски умира на 18 август 946 г. на около 70-годишна възраст. На тази дата църквата чества неговото успение.
Погребан е в притвора на църква в каменна гробница, запазена и до днес.
Преди смъртта си се оттегля в пълно уединение и съставя своето „завещание“. Този Завет оставя на учениците си на 25 март /Благовещение/, а текстът му запазен в преписи от XVIII и XIX век, е изпъстрен с множество библейски цитати от Стария и Новия завет.
Тропар на св. Йоан Рилски
„… Oснова на покаяние, пример на умиление,
образец на утешение и на духовно съвършенство
бе твоят равноангелски живот, преподобни,
като си пребивавал в молитви, постничество и сълзи.
Oтче Иоане, моли Христа Бога за нашите души!..“