Маркес е колумбийски писател, издател, журналист и общественик. Той е представител на магическия реализъм и е един от най-четените, обичани и значими писатели на ХХ век. Маркес започва своята кариера като журналист, но истинската слава му носят романите „Сто години самота“ (1967 г.), „Есента на патриарха“ (1975 г.) и „Любов по време на холера“ (1985 г.). Носител е на Нобелова награда за литература през 1982 година и Нойщадска литературна награда през 1972 година.
„Сто години самота“ е най-известният роман на Маркес, продаден в над десет милиона копия. Книгата е призната като шедьовър на латиноамериканската проза, поставил началото на литературния стил магически реализъм. Следващият му роман „Есента на патриарха“ (1975 г.) е хиперболизираният образ на измислен американски диктатор. През 1981 година се появява и романът „Хроника на предизвестена смърт“, в който присъстват художествени и документални елементи.
След получаване на Нобелова награда за цялостно творчество през 1982 г. Маркес написва творбите „Любов по време на холера“ (1985 г.), „Генералът в своя лабиринт“ (1989 г.), „Дванайсет странстващи разказа“ (1992 г.), „За любовта и други демони“ (1994 г.) и още творби. През 2002 година са публикувани мемоарите на Маркес – „Живея, за да разказвам“. През 2004 година на бял свят излиза последният му роман „Спомени за моите тъжни проститутки“.
„Боже, ако имах едно късче живот… Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам.” Г. Г. Маркес
