„… Поезията е поток от радост, болка, изненада и шепа думи от речника… “ Халил Джубран
Световният ден на поезията е учреден през 1999 г. от Юнеско. Целта е да се отбележи значимостта на поетичното изкуство като носител на творчество, културата и дух, които издигат четящите хора над битовизма и е белег за висок идеал.
Поезията ни води по пътеки, които само душата може да извърви, само с една дума ни отвежда в детски спомени, припомня ни любов, патриотични чувства, води ни до… самите нас. Тя ни показва как с няколко изречения може да се каже всичко.
„Две души“
Пейо К. Яворов
Аз не живея: аз горя. Непримирими
в гърдите ми се борят две души:
душата на ангел и демон. В гърди ми
те пламъци дишат и плам ме суши.
И пламва двоен пламък, дето се докосна
и в каменът аз чуя две сърца…
Навсякъде сявга раздвоя несносна
и чезнещи в пепел враждебни лица.
И подир мене с пепел вятъра навсъде
следите ми засипва: кой ги знай?
Аз сам не живея – горя! – и ще бъде
следата ми пепел из тъмен безкрай.
Много са образците в българската литература, които могат да бъдат наречени истинска поезия, изкуство, което докосва сетивата. Избрахме да отбележим световния ден на поезията със стихотворение на патрона на Библиотеката Пейо Крачолов Яворов, за да се поклоним още веднъж, пред неговата личност на творец и живот на Воевода.
Честит празник на всички поети на техните почитатели 
!
!
Изкуството на хиляди творци ви очаква в Библиотеката, чрез техните книги!