Красимир Проданов 
е от Бургас, но живее в Чехия 
, заедно със семейството си. Част от него, обаче остава завинаги в родния град. Ярките му спомени са много, а част от тях са свързани с нещо важно – книгите 
и срещите му с тях, в различните отдели на Регионална библиотека „Пейо К. Яворов” . Заради тази емоционална привързаност към знанието, потърсихме преводача и журналист, за да го представим на бургазлии.
е от Бургас, но живее в Чехия , заедно със семейството си. Част от него, обаче остава завинаги в родния град. Ярките му спомени са много, а част от тях са свързани с нещо важно – книгите и срещите му с тях, в различните отдели на Регионална библиотека „Пейо К. Яворов” . Заради тази емоционална привързаност към знанието, потърсихме преводача и журналист, за да го представим на бургазлии.Красимир Проданов е роден в Бургас през 1974-а г. Магистър е по журналистика, дълго време работи във водещи радиостанции, а после заменя говоренето с писането. Главен редактор е на наши списания, а също така е в основата на създаването и на радиопрограма, която звучи в книжарници „Хеликон”.
Наред с културата и книгите, дълго време работи като автор в сферата на личностното развитие, житейския напредък и йога. Любовта му към Чехия и чешкия език пък отваря вратичка и към професията на преводача. Подписът му стои под българските издания на едни от най-значимите съвременни чешки литературни творби – например „Поетът. Роман за Иван Блатни” на Мартин Райнер, „Тук сме” на Ян Балабан, „Грешка” от Марек Шинделка, „Чифтоядците” на Павел Шрут и Галина Миклинова, най-новата „Транспорт отвъд вечността” – от Франтишек Тихи, а и много други.
Красимир Проданов е съставител и на сборника „Торба приказки” 
, а атмосферата на своите два любими града – Бургас и Прага, описва по страниците на книгата „Истории със силата на прегръдка” 
, която предстои да излезе в края на 2020-а.
, а атмосферата на своите два любими града – Бургас и Прага, описва по страниците на книгата „Истории със силата на прегръдка” , която предстои да излезе в края на 2020-а.НЕГОВАТА ИЗПОВЕД
БУРГАС 
Бургас е много за мен – и родно място, и дух. Нещо, което е извайвало и характера ми или пък ми е дало възможност да видя надалеч. Наложи се да го напусна още когато бях на 17 – и така започна пътят ми към други градове, към собствената ми професия , към толкова много неща, които ме срещнаха в живота. Но точно връзката с Бургас старателно подхранвах и пазех. Връщах се винаги когато имах възможност, радвах му се като малко дете, което изведнъж открива забравените си играчки. Гледах и как се променя – от някои неща ме болеше, други ме изпълваха с надежда. Но винаги, винаги носех в себе си усещането за Града; пък и някак знаех, че тази раздяла е временна. Едва ли сърцето ще позволи да е завинаги! Така и стана, защото когато се уморих от странстване, открих, че Бургас 
все така продължава да е отправната ми точка. И се завърнах. Сега прекарвам почти по равно времето си – в Прага и в родния си град. И вярвам, че Бургас ми е приготвил още много добри неща 
!
, към толкова много неща, които ме срещнаха в живота. Но точно връзката с Бургас старателно подхранвах и пазех. Връщах се винаги когато имах възможност, радвах му се като малко дете, което изведнъж открива забравените си играчки. Гледах и как се променя – от някои неща ме болеше, други ме изпълваха с надежда. Но винаги, винаги носех в себе си усещането за Града; пък и някак знаех, че тази раздяла е временна. Едва ли сърцето ще позволи да е завинаги! Така и стана, защото когато се уморих от странстване, открих, че Бургас все така продължава да е отправната ми точка. И се завърнах. Сега прекарвам почти по равно времето си – в Прага и в родния си град. И вярвам, че Бургас ми е приготвил още много добри неща !ПРАГА
Чехия – с меката си красота, е сигурно любовта ми за цял живот. Отидохме със съпругата ми там за първи път сигурно преди повече от 20 години. И изведнъж открихме, че душите ни се чувстват на мястото си, като у дома. После се завръщахме много пъти, Чехия ни обогатяваше, а ние опитвахме да я доразберем, доизследваме. Посветихме се и на чешкия език. От четири години пък заживяхме и в Прага. Самите чехи го наричат Майката на всички градове. Прага е специален град. От една страна, белязан е от съдбата да предизвиква хубави, приятни емоции. От друга страна, всички са се опитвали да го завладеят, да го притежават. Моето отношение е друго. Опитвам се да чувам гласа на Прага – както го правя и с Бургас. Харесва ми, че всяко нещо в Прага притежава история 
. Понякога тъжна, но вдъхновяваща да се върнеш назад във времето, да пребродиш столетията. Така и настоящето на Прага е по-красиво!
. Понякога тъжна, но вдъхновяваща да се върнеш назад във времето, да пребродиш столетията. Така и настоящето на Прага е по-красиво!ПРЕВОДИТЕ
Като се влюбихме в Чехия и чешкия, трудно можех да заподозра докъде ще доведе нашия флирт 
Но стана така, че в един момент започнахме с моята съпруга – Деница, да превеждаме чешка литература . За пет-шест години през ръцете ми минаха сигурно 15 от знаковите съвременни чешки творби. При това все на писатели, които в самата Чехия са изключително известни и обичани. Това са разкази, романи, също така детски приключенски истории – просто всичко. А чехите обичат да четат – и умеят да оценяват онова, което им предлагат техните собствени писатели. Все пак това е народ, който притежава в литературната си съкровищница имена като Бохумил Храбал или пък Милан Кундера . Новите поколения също пишат увлекателно или затрогващо, грабващо. Ще дам пример с Марек Шинделка – при това неслучайно. Младият писател се превърна в нещо като култ за 20- и 30-годишните чехи. Разказите му, които всяват тъга, но и преобразяват погледа ни към света, са вдъхновение за много хора.
Но стана така, че в един момент започнахме с моята съпруга – Деница, да превеждаме чешка литература . За пет-шест години през ръцете ми минаха сигурно 15 от знаковите съвременни чешки творби. При това все на писатели, които в самата Чехия са изключително известни и обичани. Това са разкази, романи, също така детски приключенски истории – просто всичко. А чехите обичат да четат – и умеят да оценяват онова, което им предлагат техните собствени писатели. Все пак това е народ, който притежава в литературната си съкровищница имена като Бохумил Храбал или пък Милан Кундера . Новите поколения също пишат увлекателно или затрогващо, грабващо. Ще дам пример с Марек Шинделка – при това неслучайно. Младият писател се превърна в нещо като култ за 20- и 30-годишните чехи. Разказите му, които всяват тъга, но и преобразяват погледа ни към света, са вдъхновение за много хора.ЕДИН ЧЕХ В БУРГАС
Сигурно преди година и половина успяхме благодарение на нашите приятели от Чешкия център и Културен център Казиното да поканим Марек Шинделка и в Бургас. Спомням си го, защото наред с премиерата на излязлата тогава книга, имах още една задача – да разходя писателя из родния си град. Времето беше априлско – всеки бургазлия е наясно какво имам предвид. Тъничкият вятър се промъкваше под всичките ни дрехи, а единствената ни компания по уличките в центъра и алеите на Морската бяха котките. Но за един писател това е невероятно вдъхновение! Марек беше просто поразен от атмосферата на града. Гледаше влюбено морето и сякаш в този миг, там, на брега, се сливаше с него. Поседнахме за вечеря – буквално облиза чинията. Призна, че ходел често на литературни четения в Белгия, където имали превъзходна рибена кухня. На другия ден, малко преди да отпътуваме, пожела отново да се разходим. Завършихме с вкусен обяд, а после, вече съвсем на раздяла, и с прегръдка, която дълго ще помня… Защото всъщност беше колкото за мен, толкова и за нашия Бургас.
БИБЛИОТЕКАТА
Вярвате или не, но всъщност нашата, Бургаска библиотека отвори пред мен много хоризонти. И вечно ще съм ѝ признателен ! Първите книги, които заех като читател, бяха от Детския отдел срещу книжарница „Дядо Благо”. Обичах и миризмата на книги, самото усещане да съм вътре в б
отвори пред мен много хоризонти. И вечно ще съм ѝ признателен ! Първите книги, които заех като читател, бяха от Детския отдел срещу книжарница „Дядо Благо”. Обичах и миризмата на книги, самото усещане да съм вътре в бБиблиотеката. В един момент имах чувството, че вече съм изчел абсолютно всичко. Но пък тогава Детския отдел се премести в тогавашния комплекс „Толбухин” – днешен „Лазур”. Новата библиотека беше огромна на фона на предишното място. И започнаха нови луди приключения. Спомням си, че имаше случаи, в които библиотекарките не искаха да приемат обратно книгите, защото не вярваха, че съм ги изчел за 2-3 дни. Дори се налагаше понякога да им ги разказвам 
! Един от най-хубавите ми спомени пък е от някакъв празник – вече дори не помня какъв… Но точно тогава получих „за активна читателска дейност” скъп дар от библиотеката – книгата „Тайната градина” 
, прилежно надписана и подпечатана. Пазя си я и си я препрочитам до днес. После дойде време да започна да посещавам и клона за големи – на ул. „Богориди”21. Приключенията продължиха. Признавам, че в момента нямам регистрация, но твърдо съм решил да го направя – щом се премести в новия си дом .
се премести в тогавашния комплекс „Толбухин” – днешен „Лазур”. Новата библиотека беше огромна на фона на предишното място. И започнаха нови луди приключения. Спомням си, че имаше случаи, в които библиотекарките не искаха да приемат обратно книгите, защото не вярваха, че съм ги изчел за 2-3 дни. Дори се налагаше понякога да им ги разказвам ! Един от най-хубавите ми спомени пък е от някакъв празник – вече дори не помня какъв… Но точно тогава получих „за активна читателска дейност” скъп дар от библиотеката – книгата „Тайната градина” , прилежно надписана и подпечатана. Пазя си я и си я препрочитам до днес. После дойде време да започна да посещавам и клона за големи – на ул. „Богориди”21. Приключенията продължиха. Признавам, че в момента нямам регистрация, но твърдо съм решил да го направя – щом се премести в новия си дом .Очакваме нашият съгражданин и семейството му, тук в Бургас , когато и да реши да се завърне. Стойностните, чувствителни и интелигентни хора са едно от богатствата на града, и на България. Но където и по света да бъде Красимир Проданов винаги си остава бургазлия със синьо сърце на морско момче
, когато и да реши да се завърне. Стойностните, чувствителни и интелигентни хора са едно от богатствата на града, и на България. Но където и по света да бъде Красимир Проданов винаги си остава бургазлия със синьо сърце на морско момче 