„… Ти, в небето който бдиш,
Всяка горест утоляваш,
Дважди клетника тешиш,
Дважди с бодрост го даряваш,
Чуй, на този свят съм сит —
На възторзи и беди!
Мир честит,
Слез във моите гърди!..“
1776
Йохан Волфганг фон Гьоте е германски писател, поет, драматург, хуманист, учен, философ и политик. В продължение на 10 години е държавен министър във Ваймар.
„… Ти казваш, че отминалото време
успяло е тъй много да ти вземе:
и радостния свят на сетивата,
и истинския усет за играта
на чувствата. Похвалата отгоре
дори не ти е мила. И безспорно
признат да си – не важничиш тогава
от суета…Какво ли ти остава
на тоя свят? Да питам аз не смея!...”
Той е сред основните фигури на немската литература и европейския неокласицизъм и романтизъм в края на 18 и началото на 19 век. Автор на „Фауст“ и „Теория на цветовете“, той вдъхновява Чарлз Дарвин със своите антропологични изследвания и интереса си към еволюцията. Влиянието на Гьоте се разпростира в цяла Европа и през следващото столетие произведенията му оказват значително въздействие върху музиката, драматургията и поезията на континента.
Най-великата творба на Гьоте е трагедията „Фауст“. Тя го представя като безспорен майстор в интелектуалния живот на Германия. Цяла Европа с уважение произнася името на поета. Наполеон през 1806 г., след като завладява град Ваймар, цял час с увлечение разговаря с Гьоте и го награждава с Кръста на почетния легион.
Литературното творчество на Гьоте съчетава чистотата и елегантност на стила с богато художествено въображение и с дълбоки философски идеи. Името на Гьоте още приживе достига до всички цивилизовани кътчета на земята, а възгледът му за възникването на световна литература намира пълно потвърждение и в наши дни.
Литературните награди „Гьоте“ се учредяват през 1927 г. в чест на поета, родният му град Франкфурт на Майн, през 1949 г. столицата на ГДР град Берлин, а през 1949 г. и ханзейският град Хамбург.
Заповядайте, в Библиотеката, за да се потопите в творчеството на писателя, което не е подвластно на времето заради неговата гениалност.