Големият български поет, сценарист,
драматург и преводач е от еврейски произход.
Известен е с преводите си на Уилям Шекспир на български език.
Валери Петров е академик на БАН от 2003 г., вписан е в почетния списък на Международния съвет за детска книга, заради „Пет приказки“.
Роден на 22 април 1920 година.
През 1944 г. завършва медицина в Софийския университет, като известно време работи като лекар. През 1944 г. работи в Радио „София“, после участва във втората фаза на войната срещу Нацистка Германия като военен писател в редакцията на вестник „Фронтовак“.
След войната е един от основателите и заместник-главен редактор на вестник „Стършел“ (1945 – 1962 г.). Служи като лекар във военна болница и в Рилския манастир.
От 1947 до 1950 г. работи в българската легация в Рим като аташе по печата и културата. През тези години пътува до Америка, Швейцария, Франция като делегат на различни форуми. По-късно, завръщайки се в България, е редактор в Студия за игрални филми „Бояна“, редактор на издателство „Български писател“.
Валери Петров е изключително продуктивен поет, драматург и преводач, автор на лирична и сатирична поезия, книги за деца.
Писателят е народен представител в Седмото ВНС (1990 – 1991 г.). Автор е на финалната редакция на преамбюла на приетата от него Конституция на Република България.
На 27 август 2014 г., след близо месец боледуване и изкарани два мозъчни инсулта, Валери Петров умира във Военномедицинска академия в София.
Неговите уникални произведения за деца и възрастни могат да бъдат намерени в различните отдели на Регионална библиотека „Пейо К. Яворов“.
********
Лична полза
Напоследък, признавам си – в мен се ражда
една мисъл, малко себична:
от разрухата в нашата злополучна страна
полза май имам лична.
Какво стана с живота ни! Не ми се говори!
Хитреци, за които вечно няма затвори,
порнографии, подкупи, заплатени убийства,
инсталации, клоуни, идиотски шеги и с това,
дето най ти е мило, дето най ти е скъпо,
словоблудстване тъпо със велики понятия и прекрасни идеи,
клевети за герои и венци за злодеи,
а не само у нас – по петте континента
се върти тази грозна, отвратителна лента…
И от всичко това, от туй време на злоби
е, уви, мойта полза и тя в туй е, че май,
ако друг бе животът ни, то по-трудно било би,
отколкото днес е, да му кажеш: – Гуд бай!
********
Песен за приятелството
Казва се приятел пръв,
Но защо е той такъв?
Затова че пръв полита
в огъня да те спaси, пръв,
и без да се запита
прав ли си или не си.
Пръв за теб леда пролазва,
пръв за теб пролива кръв
ето – затова се казва,
че приятелят е пръв!