Когато нощта покрива града, а ти си някъде там и огряваш света…

Когато нощта покрива града, а ти си някъде там и огряваш света…

Защото, ако не го направиш, ще се превърнеш в сянка…

„… Ти „лека нощ“ ми каза, мила,

но лека ли ще е нощта?

Щом двама ни е разделила,

тогава ще е тежка тя!

Макар душата ти любяща

да чака края на нощта,

ти с „лека нощ“ не ме изпращай,

защото ще е тежка тя!

Блазе на тез, които знаят,

че двама ще са през нощта!

Те „лека нощ“ не си желаят,

но винаги е лека тя!..“