Когато човек спре да чете, той не просто затваря книга, той затваря врата към безброй светове, към животи, които никога не е изживял и към идеи, които никога не е осъзнал

Книгата е прозорец към душата ни, но и към душата на човечеството. В нея откриваме утеха, когато се чувстваме изгубени, намираме вдъхновение, когато светът ни изглежда сив. Истинският читател знае, че всяка страница, всеки ред, всеки звук от завъртането на страниците е пулс, който ни държи живи. Спирайки да четем, ние заглушаваме този пулс и се обричаме на тежко и мъчително мълчание…

Четенето е като дишането, необходимо е, за да сме истински живи. Когато спрем да четем, ние не умираме мигновено, но малко по малко в нас умира онова, което ни прави по-светли, по-добри, по-човечни. Животът е нужда и нуждата от книги е онази най-важна част от нас, която ни води напред. Защото светът на думите е безкраен и в него откриваме не просто себе си, а и онова, което мечтаем да бъдем.