- Нормативни актове
- Правилници
- Колективни трудови договори
- Здравословни и безопасни условия на труд
- План за противодействие на тероризма и заплаха от използване на взривно устройство
- Правилник за осигуряване на безопасни условия на труд в РБ „П. К. Яворов“
- Видове инструктажи
- Оценка на риска за безопасността и здравето при работа на работещите в РБ „П. К. Яворов“
- Програми и инструктажи на работните места в РБ „П. К. Яворов“ гр. Бургас
- Програма за предотвратяване на професионалния риск 2023
- Здравословни и безопасни условия на труд 2020/ 2023
- Обучение за осигуряване на ЗБУТ
- COVID – 19
- Система за финансово управление и контрол/ СФУК
- Риск-регистър
- Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Бургас
Веселин Ханчев и неговото тихо завръщане чрез поезията
На 4 ноември 1966 г. си отива от този свят Веселин Ханчев – поет, публицист и преводач.
„…Той бе един от най-нежните наши поети…”, казва Дамян Дамянов, по повод кончината на Веселин Ханчев на 47 годишна възраст.
Роден е на 4 април 1919 г. в Стара Загора. Учи в родния си град и завършва право в Софийския университет. Участник е във Втората световна война.
Веселин Ханчев работи в Националното радио, Сатиричния театър и Народната опера. Автор е на стихосбирки, сред които се откроява цикълът „Жив съм“, на пиесите „Злато“, „Отровен хляб“, „Двамата и смъртта“. Превежда творби на френски и руски поети.
Едно от най-открояващите произведения, в които Веселин Ханчев е оставил своя личен почерк е „Посвещение”, неговото завещание на поколенията.
„…За да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори,
ти всяка вещ и образ покрай тебе
открий отново и пресътвори.
Пресътвори ги ти като лозата,
затворила пространствата в зърна,
като дървото в плод, като пчелата,
създала мед от пръст и светлина…”
За Веселин Ханчев любовта, творчеството и хармонията са вътре в човека. И на всяко едно той посвещава стихотворения. За поета любовта е чудо, преливащо от нежност и признателност към другия.
ПРЪСТЕН
За твойто тихо идване, което
все още в мен отеква като гръм,
за даденото и назад невзето,
за прошката, че с теб съм и не съм,
за думите, понякога спестени,
за ласките, които не спести,
за силата, която вля у мене,
когато беше най-безсилна ти,
за туй, че бе на мое име кръстен
и твоя лош, и твоя хубав час,
на твоя малък пръст наместо пръстен
горещите си устни слагам аз.
Веселин Ханчев