Веселин Ханчев и неговото тихо завръщане чрез поезията

Роден е на 4 април 1919 г. в Стара Загора. Учи в родния си град и завършва право в Софийския университет. Участник е във Втората световна война.

Веселин Ханчев работи в Националното радио, Сатиричния театър и Народната опера. Автор е на стихосбирки, сред които се откроява цикълът „Жив съм“, на пиесите „Злато“, „Отровен хляб“, „Двамата и смъртта“. Превежда творби на френски и руски поети.

Едно от най-открояващите произведения, в които Веселин Ханчев е оставил своя личен почерк е „Посвещение”, неговото завещание на поколенията.

„…За да останеш, за да си потребен,

за да те има и след теб дори,

ти всяка вещ и образ покрай тебе

открий отново и пресътвори.

Пресътвори ги ти като лозата,

затворила пространствата в зърна,

като дървото в плод, като пчелата,

създала мед от пръст и светлина…”

За Веселин Ханчев любовта, творчеството и хармонията са вътре в човека. И на всяко едно той посвещава стихотворения. За поета любовта е чудо, преливащо от нежност и признателност към другия.

ПРЪСТЕН

За твойто тихо идване, което

все още в мен отеква като гръм,

за даденото и назад невзето,

за прошката, че с теб съм и не съм,

за думите, понякога спестени,

за ласките, които не спести,

за силата, която вля у мене,

когато беше най-безсилна ти,

за туй, че бе на мое име кръстен

и твоя лош, и твоя хубав час,

на твоя малък пръст наместо пръстен

горещите си устни слагам аз.

Веселин Ханчев