Василиса и Ванеса, две любознателни бургаски деца, влюбени в словото и неизчерпаемите богатства на литературата

Ванеса, с усърдие и трепет, разлиства творбите на Любен Каравелов, опиянена от живописните му образи и страстните му разкази за народните съдби. Тя с възхищение следва героите през българските поля и планини, усещайки духа на борбата и честта, които Каравелов е втъкал в своите произведения. Всяка дума за нея е искра, всяко изречение- откровение.

Василиса, на свой ред, потънала в света на Елин Пелин, не може да откъсне поглед от страниците, които я въвеждат в магията на българското село и простичките, но дълбоки човешки съдби. Тя се усмихва, когато пред очите ѝ оживяват образите на добродушните и същевременно трагични герои, вплетени в простия, но истински живот. За нея Пелин е като майстор, който рисува с думи картината на един свят, в който душата намира утеха и мъдрост.