Тази вечер светлината не идваше от прожекторите, а идваше от очите на онези, които вярват, че и в най-сивия свят надеждата може да разцъфти като бял цвят насред руини.

„Училище за надежда“ е място изградено от решимостта на няколко души да покажат, че съдбата не е непременно присъда и че всяко дете заслужава дом, в който да бъде обичано.

Тук нищо не се продава. Няма цени, няма сметки, няма условности. Има само подарена вяра, която е тиха и невидима. Има грижовни ръце, които не очакват награда, има светли погледи, които не задават въпроси.

Надеждата е безплатна както е безплатна усмивката, както е безплатна сълзата на радост, както е безплатно слънцето за всяко сърце, което се осмели да погледне нагоре.

Тази вечер научихме, че не са нужни велики думи, нито героични жестове, за да бъдеш спасение за някого. Достатъчно е да подадеш ръка. Достатъчно е да повярваш в нечий малък свят, преди самият той да повярва в себе си. И разбрахме, че надеждата не е далечна дума от книгите, тя е наш дълг, наша възможност и наша привилегия.

Защото истинските богатства на този свят не се съхраняват в трезори. Те се предават от човек на човек, като пламък, който никога не изгасва, а се множи с всяко споделяне.