Днес, на 26 октомври, Българската православна църква почита Св. великомъченик Димитър Мироточиви – един от най-почитаните светци у нас и в православния свят

Димитровден е!

Според народната мъдрост

„Свети Димитър носи зимата, а Свети Георги – лятото“.

Димитровден бележи поврата в годишното време – когато есента се отдръпва, а зимата наднича през първите снежинки, „посипани от бялата брада на светеца“. Вярва се, че в нощта срещу празника небето се отваря, за да благослови земята и хората с мир, плодородие и надежда.

Свети Димитър е роден през III век в Солун, където служил като управител и открито изповядвал християнската вяра. Заради своята непоколебимост бил хвърлен в тъмница и мъченически загинал през 306 г. Християните започнали да го почитат като светец и защитник на града. Днес неговите мощи се съхраняват в прочутата базилика „Свети Димитър“ в Солун, където се стичат поклонници от цял свят.

В българската история и народна памет Димитровден има и особено значение. На този ден през 1185 година в Търновград братята Асен и Петър издигат знамето на въстанието срещу византийското владичество, под покровителството на св. Димитър. Така се поставя началото на Второто българско царство, символ на национално възраждане и духовна сила.

В народния календар Димитровден е още и ден на труда, стопанството и промяната. Завършва селскостопанската година, разплащат се работниците и започват зимните приготовления. Старите хора вярват, че ако в този ден първият гост е добър и заможен човек, годината ще бъде богата и благословена.

На празничната трапеза се слагат курбан от овче месо, яхния от петел, пита с ябълки и ракия за здраве и късмет.

Свети Димитър е покровител на зимата, но и на надеждата, че след всеки студ идва топлина.
Нека той донесе на всички здраве, благоденствие и духовна светлина!

Честит празник на всички именници: Димитър, Димитрина, Димо, Дима, Митко, Митка, Драган, Драгомир, Митра и всички сродни имена!