Днес 5 януари се навършват 94 години от рождението на Умберто Еко… Човекът, който ни научи, че четенето е форма на живот.

Опирайки се на текста „Умберто Еко и неутолимият прочит на живота“, лесно можем да го видим не само като голям писател и семиотик, а като последния велик читател… такъв, за когото книгите са живи същества, носители на тайни, заблуди и истини, равностойни на самата история.

Умберто Еко обичаше да казва: „Аз съм неутолим и неумолим читател“: фраза, която го описва напълно. Винаги пристигащ с кожена чанта, пълна с книги, той мислеше чрез текстовете, прескачаше от една книга в друга, разплиташе „топиките на текста“ и показваше как литературата изгражда реалности, по-устойчиви от фактите. Особено ценен остава неговият урок за разликата между „големите книги“ и „много добре написаните книги“. Умберто Еко настояваше, че съвършеният стил не е равен на величие и че читателят трябва да бъде мислещ, а не покорен. За Умберто Еко езикът беше отговорност, той може да назовава реалното, но и да лъже, да създава митове, заговори и цели истории. Именно затова критичната журналистика и образованието на читателя бяха за него морален дълг.

„… На книгите не трябва да се вярва, а трябва да бъдат изследвани. Когато говорим за една книга не бива да се питаме какво ни казва, а какво означава..”

Днес, на рождения му ден, си струва да си припомним ненаситния му живот в четенето… живота на човек, който знаеше, че да разбираш света означава да го тълкуваш, а да четеш означава да поемаш отговорност за смисъла.