Artoholics не е обикновен клуб, а място, на което хората оставят следа – не по задължение, а с чувство на радост и любов. Творбите, които се раждат тук, още влажни от боята, носят частица от душите на създателите си. Те не са просто картини, те са спомени, мечти и тихи разкази за светове, които живеят вътре в нас и чакат да бъдат изведени на бял свят.
Тази вечер станахме свидетели на това, как четките танцуват по платната, уверени и плахи, смели и нежни, но винаги живи. Една от художничките с красиви коси спираше за миг, прехвърляше цветовете по палитрата, гледаше ги сякаш размишляваше над старо писмо и после се усмихваше на себе си – усмивка, в която сякаш се прокрадваше отговор на въпрос, който отдавна е търсила.
Други двама творци рисуваха един до друг, но всяко платно бе различно. Той улавяше хоризонта с широки и категорични линии, а тя добавяше светлина, сякаш промъкнала се през прозореца в ранна утрин. В това мълчаливо ателие се усещаше толкова много живот, че дори времето спря да бърза, задържайки ни в онзи миг, в който сътворението и съзерцанието се сливат в едно.
