Днес в Регионална библиотека „Пейо Яворов“ дойдоха Борис и Владимир

Майка им, Росица, вървеше редом с тях – тиха, но с присъствие, което говореше само едно: „Обичам България и я предавам нататък.“, а Борис, едва на три години, носи в сърцето си нещо, което мнозина възрастни отдавна са забравили, а именно безусловната обич към България…

До тях стоеше макетът на Шипка, изработен от хора с увреждания, от стари вестници, но с ръце, които влагат душа в своите творби. Неговата крехкост беше парадокс – направен от хартия, но изключително здрав, защото беше съграден с вяра! И когато това дете застана пред него с онзи чист детски поглед, времето спря!

Трети март е усещане!

Той е в очите на дете, което развява знамето, защото го чувства. Той е в майката, която с думи и с личен пример изгражда духа на синовете си. Той е в библиотеката, където книгите разказват историята, която днес оживя чрез срещи като тази…

И ние, възрастните, можем само да сведем глава. Не само пред Шипка, но и пред тази детска любов към родината ни!

Честит празник!