Времето… Колко бързо изтича между пръстите ни…

Но днес…

Днес в библиотеката станахме свидетели на един от онези редки моменти, които оставят диря. Един баща, седна до сина си, прегърна го леко и разтвори книга. Четеше с онзи тих, но проникновен глас, който оставяше топла следа в съзнанието на детето.

Детските очи на Яков светеха, не просто заради думите в книгата, а заради гласа на неговия баща, заради усещането, че в този момент той е целият му свят!

Колко често правим същото за нашите деца? Колко пъти се спираме, оставяме всичко друго настрана и просто сме с тях – не по задължение, а с цялото си сърце?

Библиотеката е място, на което времето не се губи. Тя е убежище, в което детството се запечатва в спомени, в прегръдки и в прочетени с обич приказки.

Не отлагайте тези мигове. Децата не помнят вещите, които им купуваме, но помнят времето, което им даряваме. Помнят приказките, които сме им разказвали. Помнят гласа ни….

Заповядайте при нас. Оставете забързания свят отвън. Намерете време за онова, което наистина има значение. Защото нищо не може да замени миговете, в които обичаме и сме обичани.

Инициатива, свързана с подкрепата на Бургас за Европейска столица на културата 2032!