Тази вечер Бургас спря да бърза, леко притихна и слушаше.

С поглед, в който няма страх и с думи, които не разказват за приключения, а за прозрения, Валентин говори за своя живот, преминал през Грузия, Армения, Иран, Виетнам, Тайланд и още много други.

Публиката най-силно притихна, когато той заговори за чаровната Индия. Разказа за храмове, за хора, за ритуали и сподели неочакваното – българската шевица, открита върху индийски плат. Удивително, нали?

Той също така разказа за Тадж Махал, за тишината в храмовете на сикхите, за величието на Амритсар, за планините, в които човек може да срещне себе си. Всеки негов спомен звучеше като поезия, а снимките, които бе направил, бяха като ювелирно изработени икони.

Тази вечер Бургас се срещна с човек, който умее да живее така, както другите само мечтаят, а именно със сърце, което тръгва и намира. Валентин ни показа един по-интересен свят и ни припомни какво означава да имаш дух, който не признава граници.

А, ние?

Ние седяхме и го следвахме без багаж, без визи и само с отворено сърце. Защото той беше дошъл да ни припомни, че сме живи, че светът ни зове, че ако чуем сърцето си, то трябва да тръгнем, именно като него.