„… То целият свят е болен, синко. Едни от това, други от онова. Няма здрав човек на света. Гледаш тялото желязно, а душата – гнила…“ Из: “Спасова могила“, Елин Пелин

Автор на едни от най-емблематичните произведения в българската литература „Гераците“ и „Ян Бибиян“, той оставя трайна следа както в прозата за възрастни, така и в детската литература.

„… Ей, хора, тая беда за вас е малко!

Чумата, чумата ви се пада!

Потънахте в грехове до шия, продадохте душите си на дявола,

забравихте пост и пречест, пропихте се и разгневихте бога …

Сега сърбайте каквото сте дробили!

Думах ви да подновим параклиса под село – не искате!

Теглете сега!..“

Из „Напаст божия“

Първата му публикация е разказът „Мило е отечеството“, който излиза през 1895 г. в сп. „Войнишка сбирка“. Само две години по-късно, през ноември 1897 г., за първи път използва псевдонима Елин Пелин, подписвайки стихотворението „Тихи тъги“. През следващите години създава някои от зрелите си разкази, между които „Напаст божия“, „Ветрената мелница“, „На оня свят“, „Изкушение“, „Гост“ и др. Паралелно с творческата си дейност работи като библиотекар, редактор и културен деец. През 1903 г. проф. Иван Шишманов го назначава в Университетската библиотека, а по-късно го изпраща за специализация във Франция заедно с Пейо К. Яворов. От 1908 до 1916 г. Елин Пелин работи в Народната библиотека.

Първата си книга „Разкази“ том I, публикува през 1904 г., а след нея излизат още редица значими заглавия: „Разкази“ том II (1911 г.), „Гераците“, „Земя“ (1922 г.), „Черни рози“ (1928 г.), „Ян Бибиян“ (1933 г.), „Ян Бибиян на Луната“ (1934 г.), „Аз, ти, той“ (1936 г.), „Под манастирската лоза“ и др.

И до днес малки и големи читатели с вълнение посягат към творбите на този класик, в Регионална библиотека „Пейо К. Яворов“ книгите на Елин Пелин продължават да живеят сред своите ползватели, защото са четени, обичани и препрочитани.

#Burgas #LibraryBurgas #Library #Бургас #БиблиотекаБургас #gotoburgas