Филмът „Аз помня“ трябва да бъде гледан, защото поставя въпрос, който днес е от първостепенна важност!

„Аз помня“ провокира! Докато го гледаш, започваш да си задаваш въпроси, които се изговарят трудно. Ами ако някой реши да те „рестартира“ ще разбереш ли? Ще остане ли в теб следа, че нещо е било премахнато насила? Или ще продължиш в нова, подменена версия на себе си, вярвайки, че така е било винаги?

Филмът оставя на зрителя пространство за колебание! Това е рядко качество. Особено днес, когато всичко се стреми да бъде обяснено, разбираемо и лесно смилаемо. „Аз помня“ отказва да се подчинява на този модел и точно затова е необходим!