На 28 август 1749 г. във Франкфурт на Майн се ражда човек, чието име завинаги остава свързано с поезията, литературата и европейската култура – Йохан Волфганг фон Гьоте.

Писател, поет, драматург, философ, хуманист, учен и политик, Гьоте е от онези личности, които не могат да се поберат само в една професия или в една епоха.

„Страданията на младия Вертер“, „Вилхелм Майстер“, „Пътешествие в Италия“, „Теория на цветовете“ и „Фауст“ са само част от наследството му. А „Фауст“ го превръща в безспорен първомайстор на европейската литература.

Но зад великия автор стои и един изключително любопитен човек.

Като дете Гьоте изучава музика, живопис, естествени науки и чужди езици – френски, английски, италиански, латински и гръцки. Свири на чело, занимава се с езда, фехтовка и танци. Библиотеката на баща му е любимото му убежище – мястото, където книгите разпалват въображението му и желанието му сам да твори.

„…. Можеш да научиш само това, което обичаш…“

Гьоте е бил и непоправим романтик. През целия му живот любовта и разочарованието вървят редом с творчеството. Вдъхновението му преминава през различни жени и се превръща в стихове, поеми и литературни образи. Дори на 74 години той се влюбва в 17-годишната Улрике фон Левецов и ѝ предлага брак. Тя отказва, а преживяното отново се превръща в поезия, включена в „Трилогия на страстта“.

Пътуването също е част от неговото духовно пътешествие. В Италия Гьоте преоткрива рисуването и създава над 850 рисунки. Рим оставя дълбока следа в него, среща го с художници и писатели и му връща творческата енергия.

А приятелството му с Фридрих Шилер се превръща в основа на едно от най-значимите явления в немската култура – Ваймарския класицизъм.

„… Човек вижда толкова, колкото знае…“ и може би именно в това е силата на Гьоте, защото той не престава да бъде читател, наблюдател, търсач и човек, който иска да разбере света.

На рождения ден на Гьоте нека си припомним не само великите му книги, а и любопитството, което стои зад тях.

„… Щастлив е, който работи с радост и се радва на извършеното…“ Защото човекът, който цял живот задава въпроси, никога не остарява истински.