- Нормативни актове
- Правилници
- Колективни трудови договори
- Здравословни и безопасни условия на труд
- План за противодействие на тероризма и заплаха от използване на взривно устройство
- Правилник за осигуряване на безопасни условия на труд в РБ „П. К. Яворов“
- Видове инструктажи
- Оценка на риска за безопасността и здравето при работа на работещите в РБ „П. К. Яворов“
- Програми и инструктажи на работните места в РБ „П. К. Яворов“ гр. Бургас
- Програма за предотвратяване на професионалния риск 2023
- Здравословни и безопасни условия на труд 2020/ 2023
- Обучение за осигуряване на ЗБУТ
- COVID – 19
- Система за финансово управление и контрол/ СФУК
- Риск-регистър
- Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Бургас
„… Най-празният от дните ни е оня, в който не сме се смели нито веднъж…“ Чудомир
Кое е първото произведение за което се сещате, когато чуете псевдонима Чудомир? Да си спомним за невероятния писател, за неговия хумор и незабравими герои.
Чудомир, чието истинско име е Димитър Христов Чорбаджийски е един от уникалните писатели и художници на България. Роден е на 25 март 1890 година.
За пръв път публикува карикатури и римувани злободневки през 1907 г. във в. „Балканска трибуна“. Сътрудничи с карикатури, хумористични стихотворения, епиграми, разкази, фейлетони на сп. „Барабан“, сп. „Остен“, сп. „Жило“, сп. „Червен смях“, на в. „Слово“, в. „Зора“, в. „Искра“ (Казанлък) и др. Сам илюстрира разказите и фейлетоните си, създава над 150 картини и множество рисунки, с които прави самостоятелни художествени изложби.
Изявява се и като изследовател краевед и има принос за развитието на музейното и читалищното дело. Уредник на краеведския музей „Искра“ в Казанлък (1930-1958), от 1944 г. е директор на музея.
Депутат в 5-ото Народно събрание (1966-1971). Автор е на сборниците разкази „Не съм от тях“ (1935), „Нашенци“ (1936), „Аламинут“ (1938), „Кой както я нареди“ (1940), „Консул на Голо бърдо“(1947), „Панаир“ (1957), „Пестете ни времето“ (1969) и др. Носител е на орден „Кирил и Методий“ втора степен (23 септември 1951), на орден „Кирил и Методий“ първа степен (1959), на орден „Народна република България“ първа степен (март 1965). Удостоен със званието „Заслужил деятел на изкуството“. През 1992 г. на негово име е учредена фондация.
