Стоян Дринов е роден на 3 февруари 1883 г. в Панагюрище и произхожда от прочутия Дринов род, дал на България учени и революционери

От началото на XX век Дринов се утвърждава като един от най-обичаните български поети за деца. Неговите стихове се издават в продължение на десетилетия и и до днес радват малки и големи. Книгите му са илюстрирани от Александър Божинов и Борис Денев, а по негови творби са създадени песни и детски оперети, сред които „Болният учител“ на Георги Атанасов.

Бащина отмяна

Що ми е жалба на сърце,

и жалба, майко, и рана:

да расна, да си порасна

и голям, майко, да стана.

В равно Загоре да ида,

та на загорски пазари

сиви воловци да купя

със позлатени юлари.

Воловци в рало да впрегна,

зарана рано да стана,

да ора, майко, да сея

и тебе, клета, да храня!

Що ми е жалба на сърце,

и жалба, майко, и рана:

да каже малко, голямо –

бащина мила отмяна!

Публикувано в сп. „Детска радост”, кн. 1, 1923 г.

Освен като поет, той е и активен преводач на произведения от руски, сръбски и западноевропейски автори, сред които Пушкин, Лермонтов, Толстой, Йован Йованович Змай, Даниел Дефо и Майн Рид.