- Нормативни актове
- Правилници
- Колективни трудови договори
- Здравословни и безопасни условия на труд
- План за противодействие на тероризма и заплаха от използване на взривно устройство
- Правилник за осигуряване на безопасни условия на труд в РБ „П. К. Яворов“
- Видове инструктажи
- Оценка на риска за безопасността и здравето при работа на работещите в РБ „П. К. Яворов“
- Програми и инструктажи на работните места в РБ „П. К. Яворов“ гр. Бургас
- Програма за предотвратяване на професионалния риск 2023
- Здравословни и безопасни условия на труд 2020/ 2023
- Обучение за осигуряване на ЗБУТ
- COVID – 19
- Система за финансово управление и контрол/ СФУК
- Риск-регистър
- Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Бургас
„… За да останеш, за да си потребен, за да те има и след теб дори…“ Веселин Ханчев
Веселин Симеонов Ханчев е български поет, публицист, преводач, роден на 4 април 1919 г. в Стара Загора.
Учи в родния си град, а по-късно завършва право в Софийския университет. Участва във Втората световна война.
Веселин Ханчев е бил литературен уредник във вестник „Литературен глас“, началник на отдел за литература и изкуство в Радио София, драматург в Народната опера и в Сатиричния театър в София. Съветник по културните въпроси в посолството на България във Варшава и в Париж.
Автор е на стихосбирките “Стихове в паласките” (1954), “Лирика” (1960), “За да останеш” (1965), на пиесите “Злато”, “Отровен гълъб”, “Двамата и смъртта”, и на нереализирания филмов сценарий “Крали Марко”. Превежда творби от френски и руски поети. Лауреат на Димитровска награда , носител на орден “Кирил и Методий” първа степен.
Удостоен е със званието “Заслужил деятел на културата” на 22 май 1963 г.
Отива си от този свят на 4 ноември 1966 г. в София.
В Регионална библиотека „Пейо К. Яворов“ можете да намерите произведенията на големия български творец.
Посвещение
За да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори,
ти всяка вещ и образ покрай тебе
открий отново и пресътвори.
Пресътвори ги ти като лозата,
затворила пространствата в зърна,
като дървото в плод, като пчелата,
създала мед от пръст и светлина;
като жената стенеща, в която
по-траен образ дири любовта,
като земята връщаща богато
и облаци, и птици, и листа..“.
О, трябва всяка вещ да се изстрада,
повторно всяка вещ да се роди
и всеки образ, който в теб попада,
да свети с блясък непознат преди,
и мислите да правят в тебе рани,
мъчително и дълго да тежат
и всяка мисъл в тебе да остане
като зараснал белег в твойта плът.
Как иначе това, което вземаш,
стократно оплодено ще дадеш
в горещи багри, в щик или поема,
в космичен полет и в чугунна пещ?
Как то ще стане дирене сурово
и кратък залез, и другарска реч,
и падане, и ставане отново,
и тръгване отново надалеч,
и ласка по косата, и засада,
и хоризонти с мамещи звезди?
О, трябва този свят да се изстрада,
повторно трябва в теб да се роди
и всяка вещ и образ покрай тебе
сърцето твое да пресътвори,
за да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори.